Обещаваме, че това всъщност е нейното прозвище и че не я обиждаме.
На малък участък земя близо до границата между Кения и Сомалия живее най-редката антилопа в света, любопитно изглеждащо „четириоко“ животно, наречено хирола, което някога е бродило по пасищата в региона в хиляди. Днес то е на ръба на изчезване – но как точно се е стигнало дотам?
Официално известни като Beatragus hunteri, тези странни представители на семейство Bovidae се наричат още „четириоки антилопи“, защото от разстояние изглежда, че имат четири очи. Ако обаче погледнете по-отблизо, ще видите, че това изобщо не са очи; тъмните петна под истинските им очи са т.нар. преорбитални жлези. Налични при много други бовиди като овце и кози, както и при елени (истински елени), при хирола те произвеждат секрети, които се използват за маркиране на територията.
По-разпространеното им име хирола идва от сомалийската дума Arawla, която грубо описва кафявия цвят на козината им. Особено в сомалийските пастирски общности хирола се считат за добър знак за отглеждането на добитък.
За съжаление, тези добри знаци са изчезнали почти напълно. През 70-те години на миналия век популацията на хирола е била около 15 000. Днес тя е спаднала до по-малко от 500. Няма и популация на хирола в плен; малкото останали в дивата природа са единствените, които са оцелели.
Според Програмата за опазване на хирола (HCP), този спад е започнал още през 80-те години на миналия век с епидемия от чума по едрия рогат добитък. Известна още като чума по едрия рогат добитък, тази силно заразна вирусна болест е способна да зарази хирола и други диви парнокопитни, както и домашния добитък.
Причинявайки симптоми като треска, лезии в устата, секрети от очите и носа, диария и дехидратация, тя може да доведе до смърт само за 10 до 15 дни. Макар да се счита за най-смъртоносното заболяване на едрия рогат добитък в историята, то нанесе огромни щети и на хиролата, като унищожи между 85 и 90 процента от популацията.
Оттогава чумата по едрия рогат добитък е ликвидирана – което е първият случай на ликвидиране на болест по животни (освен човешката) и едва вторият случай на ликвидиране на вирусна болест като цяло, след едрата шарка – но популацията на хирола се бори да се възстанови.
Въпреки че се смята, че други фактори като хищничеството и конкуренцията с домашния добитък също играят роля, липсата на възстановяване се дължи до голяма степен на деградацията на пасищната среда на хирола, която през последните 30 години все повече се замества с дървесна покривка. В резултат на това антилопите са ограничени до по-малко от 5% от естествения си ареал, което значително намалява достъпа им до пространство и храна.
За да се бори с това, природозащитници като HCP работят с местните общности и правителствата за създаване и защита на над 404 686 хектара (1 милион акра) нова среда за обитаване на хирола, както и за възстановяване на пасищата в райони, близки до местата, където те живеят в момента.
Все още има дълъг път да се извърви, преди хирола да достигнат предишния си брой, но с продължаващо внимание и усилия за опазване, нека се надяваме, че ще успеят.
