Да събираме или да не събираме? Да мариноваме, да сушим, да приготвяме сос или да изхвърляме? Гъбите с дупки, сякаш са отхапани, представляват проблем, тъй като, от една страна, изкушават този, който ги е намерил, а от друга – предизвикват опасения. Оправдани ли са тези опасения?
Дупки в гъбите – какво могат да означават?
Дупките в гъбите често са признак, че не само ние се възползваме от даровете на гората. Най-често те се правят от ларви на насекоми, предимно мушици, а по-точно от тяхното потомство.
Женската муха снася яйца в млад гъба и след няколко дни вътре се появяват малки бели червеи. Тези „трудолюбиви” ларви прояждат тунели в меката на гъбата, които при разрязване изглеждат като малки отвори с неправилна форма.
Въпреки това, понякога не става въпрос за насекоми. Отворите могат да бъдат резултат и от:
- хранене на охлюви или гризачи насекоми – те изяждат горния слой на шапката, оставяйки неравни вдлъбнатини,
- дейността на охлюви и личинки – особено във влажни гори,
- механични повреди – например от падащи клони, дъжд или контакт с други гъби по време на растеж,
- микробна дейност – на местата на увреждане могат да се появят бактерии или мухъл, които впоследствие предизвикват гниене и омекване на плътта.
Както виждате, дупките в гъбите не винаги означават катастрофа и загуба на реколтата, но почти винаги са сигнал, че вътре вече е станало нещо.
Безопасно ли е да се ядат гъби с дупки?
Зависи от обстоятелствата. Наличието на дупки в гъбата не я прави автоматично отровна, вредна или безвкусна. Ларвите на насекомите не отделят токсини, затова не са опасни за човека. Проблемът е, че заразените с червеи части на гъбата бързо се развалят и с разлагането им могат да се размножават бактерии и плесен . Това е въпрос не само на естетика, но и на здраве.
Най-простото правило: ако гъбата е мека, тъмна, водниста или има неприятна миризма — изхвърлете я или я избягвайте в гората без съжаление.
Въпреки това, ако отворите са малко, а гъбата изглежда здрава отвътре и има плътна месеста част, тя може да се използва безопасно след подходящо почистване и термична обработка. Високите температури (варяне, пържене, сушене) ефективно унищожават всички микроорганизми, които могат да се намират в него.
Какво може да се направи с гъби, които имат дупки?
Преди да решите дали гъбите с дупки са подходящи за тенджерата, оценете състоянието им:
- Разрежете всеки подозрителен гъба. Ако вътре откриете няколко тъмни канали, не се притеснявайте; просто изрежете тези части с нож. Ако гъбата е прекалено разраснала и пълна с ларви, няма смисъл да я спасявате — ще си направите услуга, като я оставите в гората (там тя ще послужи за храна и ще разпространи спори).
- Почистете внимателно. Премахнете всички повредени и меки части. Гъбите с малки повреди са идеални за ястия, при които външният вид не е важен, например за сосове, супи или плънки.
- Подложете ги на термична обработка. Варене не по-малко от 15–20 минути или внимателно запържване – това е достатъчно, за да не остане нищо вредно в ястието.
- Сушени или замразени. Ако дупките са малко, можете да ги изсушите, като премахнете всички части, засегнати от червеи. Ларвите ще бъдат премахнати или изсушени по време на сушенето, но вкусът ще се запази.
- Не използвайте червеисти гъби за маринади. Дори незначителни повреди могат да ускорят развалянето на консервите. Избирайте за бурканите само здрави, твърди екземпляри.
Как да избегнем събирането на червеисти гъби?
Събирането на гъби е не само късмет, но и опит. За да не напълните кошницата с „дупчести” гъби, запомнете няколко правила:
- Събирайте млади гъби. Колкото по-стара е гъбата, толкова по-голяма е вероятността вътре да се е заселила цяла колония от насекоми. Младите, твърди плодни тела са по-малко привлекателни за ларвите.
- Избягвайте гъби с тъмни или меки стъбла. Това често е първият признак, че нещо не е наред.
- Нарежете големите гъби в гората. Ако вътре има „тунели“, оставете ги – другите животни ще се зарадват.
- Събирайте гъби сутрин. По това време гъбите са свежи и по-малко влажни, а ларвите все още не са успели да „се настанят“.
- Съхранявайте реколтата в добре проветрена кошница, а не в найлонова торбичка. В затворено, влажно помещение развалянето се ускорява.
Някои видове са особено податливи на атаки от насекоми, например, бели гъби, подберезовици и подберезовици. От друга страна, рижици, зелени касис и лисички рядко се заразяват с червеи, което ги прави по-безопасен избор за нетърпеливите гъбари.
