Той е с размерите на лабрадор, но кътниците му приличат повече на змийски, а гласът му – на лай на болна лисица. На пръв поглед – нелепо създание, но зад този външен вид се крие едно от най-удивителните животни в Европа.
Мунтжакът е миниатюрен елен, пристигнал в Великобритания от Азия и успял да покори островите.
Малък великан сред елените
Мунджаците са миниатюрни елени, чиято височина не надвишава половин метър в холката. Сравняват ги с кучета по размер, но по поведение – с диви котки. Благодарение на здравата си физика и ловкостта си, тези животни лесно преминават през огради и живеят близо до хората, оставайки почти незабележими.
Те предпочитат гъсти гори, обрасли с храсти и дори градски паркове, където намират храна и укритие. Въпреки скромните си размери, мунжакът бързо се адаптира и при необходимост става доминиращ вид, измествайки другите тревопасни.
Източен гост с британски паспорт
За родина на мунжаците се считат тропическите и субтропическите гори на Южна и Източна Азия. Най-известният представител е мунжакът на Ривз, кръстен в чест на натуралиста Джон Расел Ривз (1774-1856), който пръв донася екземпляри от тези животни в Англия по времето на Източноиндийската компания.
Първите елени са докарани във Великобритания през 1901 г. – в парка Уобърн, където са отглеждани като декоративни екзотични животни. След няколко години част от екземплярите избягали и започнала тихата им експанзия по острова. Днес популации от мунжаци се срещат в южна и централна Англия, където животните се чувстват прекрасно.
Самотни обитатели на гората
Мунджаците живеят сами. Те рядко образуват стада и предпочитат скрит начин на живот. Трудно е да се видят, но лесно се чуват. Призори и в здрач гората се изпълва със странен звук – кратко, грубо лаене. Именно заради него тези елени са наречени „лаещи“.
„Краткото, хрипливо лаене на мунжака може да бъде както сигнал за тревога, така и признак на ухажване“, отбелязва екологът на бозайници Адел Бранд.
Този звук може да се обърка с лай на куче, но по-често прилича на кашлица на лисица.
Малки рога и големи зъби
Мъжките мунжаци имат миниатюрни рога, насочени назад, като изящни кинжали. Те не се разклоняват, а през лятото падат, за да пораснат отново след няколко седмици.
„Рогата на мунжака са прости и гладки, не приличат на короната на благородния елен“, обяснява Бранд.
Но много по-забележителни са зъбите им. Мъжките имат удължени кучешки зъби – истински миниатюрни „меча“. Те не са необходими за лов, а за брачни битки и демонстрация на сила. Женските и малките имат къси, почти незабележими зъби.
Ароматите на общуването
Тези миниатюрни елени не използват рев и рога, а аромати. На челото на мунжака има V-образни жлези, с които той трие дървета и храсти, оставяйки индивидуални ароматни маркировки.
„Миризливите жлези помагат на мунжаците да маркират територията си и да привличат партньори“, обяснява експертът по поведението на животните Синед МакТернан.
Още две жлези се намират точно под очите – с тяхна помощ еленът съобщава на съседите си за възрастта и статуса си.
Менюто на горския гурман
Рационът на мунжака се състои от листа, плодове и треви, но при възможност той лакоми се с цветове на камбанки, диви пролетни цветя и жимолост. Тези гастрономически предпочитания често нанасят вреда на екосистемата – страдат редки растения, пеперуди и гризачи.
Поради апетита си и способността си да се размножават бързо, мунжаците се считат за инвазивен вид: в някои райони броят им нараства толкова много, че изместват местната косула.
Размножаване без паузи
Мунжаците са истински шампиони по размножаване. Женските са готови за чифтосване вече на шест месеца и са бременни почти целогодишно. Периодът на бременност трае около седем месеца и няколко дни след раждането женската отново може да забременее.
„Женската почти винаги е бременна; ражда след седем месеца и отново е готова за следващия цикъл“, уточнява Адел Бранд.
Малките се раждат напълно оформени и само няколко дни след раждането следват майка си.
Как да разпознаете мунжака
- Обърнете внимание на размера: животното не е по-високо от коляното.
- Вслушайте се – лай, подобен на кучешки, издава неговото присъствие.
- Забележете характерната походка с люлеене и зигзаги.
- Видяхте ли следи, подобни на два малки нокътя – това е той.
- Запомнете: най-често те са активни при изгрев и залез слънце.
Митове и истина
- Мит: мунжаците не са опасни за екосистемите. Истина: при голяма популация те нанасят значителна вреда на растителността.
- Мит: тези елени издават красиви звуци. Истина: лаенето им по-скоро плаши, отколкото очарова.
- Мит: мунжаците са рядкост. Истина: във Великобритания вече има десетки хиляди, просто се крият.
Три интересни факта
- Мунджаките могат да живеят до 16 години – по-дълго от повечето малки елени.
- Те плуват и дори пресичат малки реки.
- Следите им са толкова малки, че опитни следотърсачи ги приемат за следи от заек.
Исторически контекст
- 1901 г.: първите мунжаци са пуснати в парка Уобърн.
- 1930-те: разпространение в централна Англия.
- 1990-те: видът е признат за инвазивен и защитен от закона.
- 2020-те: популацията се оценява на стотици хиляди екземпляра.
