Има златиста кора и аромат, напомнящ комбинация от ябълка и лимон. Вътре крие плътна, тръпчива месеста част, която разкрива истинския си цвят едва след обработка. От древни времена той е бил кулинарен и лечебен спътник, който е стоплял зимните вечери и облекчавал настинките.
Днес ние преоткриваме потенциала му – кивито, известно още като полски лимон. Научете повече за неговите свойства и за различните видове конфитюри, които могат да се приготвят от него.
Круша, или полски лимон
Историята на крушата (Cydonia oblonga) датира от минойския Крит, а древното й име – „кидонско ябълко“ – произлиза от името на град Кидония, днес известен като Ханя. В Древна Гърция този плод символизирал любовта и плодородието. Според митологията той е бил предназначен като дар за Афродита, а младите жени го ядели преди първата си брачна нощ, вярвайки, че ще им донесе щастие в брака. Римляните са превзели тази традиция, считайки кивито за афродизиак и очистващ плод . През вековете това растение се разпространи в Близкия Изток, Персия и Армения и до днес остава важен състав на местната кухня и народната медицина.
Крушата се появява в Централна Европа през Средновековието и е известна в Полша още през XV век. Първоначално се отглеждала предимно в имения и манастирски градини, където служела както за декоративни, така и за практични цели. През пролетта белите и розови цветове украсявали градините, а през есента от плодовете й се приготвяли лечебни отвари, сиропи и конфитюри.
В полската кулинарна традиция айвата бързо получава прозвището „полски лимон” благодарение на киселия си вкус и високото съдържание на витамин С, което я прави ценно тонизиращо средство в периоди на недостиг на пресни плодове. С времето тя стана неразделна част от есенните запаси, а конфитюрът от айва и до днес се счита за естествен начин за укрепване на имунитета и подобряване на самочувствието през студените месеци.
Какви ползи за здравето носи крушата?
Крушата е плод, изключително богат на полифеноли, флавоноиди, пектини и витамин С, както и на минерали като калий, калций и магнезий. Изследвания, проведени през 2024 г. от Краковския аграрен университет, показват, че биологично активните съединения в кивито притежават силни антиоксидантни свойства и могат да регулират нивото на глюкозата и да подобряват липидния профил на кръвта. Анализът показва също, че по-голямата част от полифенолите се освобождават в дебелото черво, където могат да поддържат микробиотата и да предпазват лигавицата на стомашно-чревния тракт.
Противовъзпалителните и антибактериални свойства на крушата също са потвърдени от проучване, публикувано през 2024 г. в списанието Phytochemistry Reviews от група учени от Университета в Пенджаб. Авторите посочват, че екстрактите от плодовете и листата потискат възпалителните процеси, неутрализират свободните радикали и проявяват активност срещу бактериите Helicobacter pylori . В проучвания върху животни сокът от круша облекчава симптомите на язвен колит, което предполага потенциалното му приложение в лечението на възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт.
Не по-малко интересни са наблюденията, отнасящи се до сърдечно-съдовата система. В експерименти с животни етаноловият екстракт от листата и плодовете на крушата понижава кръвното налягане, сравнимо с действието на каптоприл, популярен антихипертензивен препарат . Прегледът на изследванията също посочва благоприятното влияние на крушата върху метаболизма на глюкозата и функцията на черния дроб, поради което тя може потенциално да допринесе за профилактиката на диабет и метаболитни заболявания.
Струва си да се спомене и външното приложение. Семената на крушата съдържат растителни слуз (глюкуроноксилани), които имат успокояващи свойства и ускоряват заздравяването на рани. Препаратите на базата на тези вещества се тестват като съставки в превръзки и дерматологични гелове, които спомагат за регенерацията на кожата. Важно е обаче да се помни, че повечето изследвания се провеждат в лабораторни условия, а клиничните данни за приложението им при хора все още са ограничени. Освен това семената на кивито съдържат съединения, способни да отделят следи от цианид, затова не трябва да се консумират в прекомерни количества.
Домашно сладко от круша
Твърдата и тръпчива месеста част на крушата е трудна за ядене в сурово състояние, но след приготвяне тя става изключително нежна и ароматна. Компотът от круша, приготвен с канела, карамфил и стафиди, ще ви стопли в студените дни, като снабди организма с витамин С и естествени антиоксиданти. Фенолните съединения в крушата остават стабилни дори при приготвяне, благодарение на което конфитюрът е не по-малко питателен от пресните плодове.
Крушата може да се използва и за приготвяне на ароматни джемове и конфитюри. Благодарение на високото си съдържание на пектин, крушата образува гел по естествен начин, затова не са необходими допълнителни сгъстители. В комбинация със захар и подправки създаваме конфитюр, който радва с вкуса си и подпомага храносмилането. Особено популярно е желето от айва, приготвено от пресована пулпа, която дълго остава свежа.
Не може да се пренебрегне и традиционната настойка от айва, която от поколения се използва като естествено средство за укрепване на имунитета и облекчаване на симптомите на респираторни инфекции. Комбинацията от айва с мед, подправки и спирт позволява да се извлекат от нея ценни биологично активни вещества, които запазват свойствата си в продължение на много месеци.
Сироп от круша – рецепта
Сиропът от круша от поколения наред заема специално място в домашните килери. Той се цени за уникалния си вкус и способността си да поддържа имунитета и да облекчава респираторните заболявания. Приготвянето му не изисква сложни техники, а крайният резултат е вкусна и полезна добавка, която може да се използва по различни начини.
Съставки:
- 2 кг узрели плодове от айва,
- 1 кг захар,
Стъпка по стъпка
- Измийте добре плодовете, нарежете ги на четвъртинки и отстранете семките.
- След това нарежете ги на тънки резени или ленти.
- В голям буркан наредете айвата на слоеве, като всеки слой поръсвате със захар.
- Оставете на топло място за 3-4 дни, като разклащате съда ежедневно, за да се разтвори захарта равномерно.
- Когато плодовете пуснат сок и захарта се разтвори напълно, разпределете получения сироп в стерилизирани буркани и пастьоризирайте.
- Останалите плодове могат да се използват като ароматична добавка към чай, десерти или сладкиши.
Сиропът от айва е не само сладка добавка към чай и десерти, но и натурален еликсир, поддържащ здравето. Просто добавете 2-3 чаени лъжички в топла вода или чай, за да получите ароматна напитка, която затопля и укрепва имунитета. В традиционната медицина се използва при кашлица и инфекции на горните дихателни пътища – той омекотява лигавиците, улеснява отделянето на храчки и облекчава болките в гърлото.
Съдържащите се в него пектини и полифеноли поддържат храносмилателните процеси, предпазват стомашно-чревния тракт и помагат за извеждането на токсините от организма. Интересно е, че кайсиевият сироп може да се използва и като естествено тонизиращо средство след болест – той зарежда с енергия, премахва симптомите на слабост и подобрява самочувствието.
