Този вид паразитни насекоми хапят спящите хора по устата и очите. Оттук идва и името „целуващ бълха“.
Бълхата-хищник (Triatominae), която първоначално обитава Латинска Америка, сега се разпространява в САЩ. Към днешна дата са регистрирани 32 случая на това кръвосмучещо насекомо, пренасящо болестта на Шагас – в най-лошия случай смъртоносна.
Професор д-р Свен Кимпел, изследовател от Франкфуртския университет „Гьоте“, предупреждава, че „климатичните условия стават все по-благоприятни за дървениците Шагас извън Латинска Америка“, включително в Европа.
Целуващ бръмбар: какво е това?
Подобно на ухапванията от комари, целуващите дървеници пият кръвта на хора и животни през нощта. Насекомите търсят особено тънки, чувствителни участъци от кожата около устата или клепачите, сякаш целуват някого. Оттук идва и името „целуващи дървеници“.
По време на смучене насекомото оставя следи от фекалии, които могат да съдържат причинителя на болестта на Шагас. Заразяването с болестта на Шагас става не чрез ухапване, а чрез втриване на фекалии от бръмбара в мястото на ухапване. Причинителят може да се предава и чрез преливане на кръв, трансплантация на органи или от майка на дете.
Болестта на Шагас: симптоми и протичане на заболяването
Инфекциозното заболяване е получило името си в чест на своя откривател, бразилския бактериолог Карлос Шагас. Болестта, пренасяна от дървеници, се развива в две фази. След заразяването първо се появяват симптоми като оток на клепачите, умора, болки в тялото, треска и главоболие.
Втората фаза може да настъпи десетилетия след неспецифичната остра фаза. Именно това прави болестта особено коварна. Както обясни пред изданието Medical Tribune д-р Томас Цолер от отделението по инфекциозни болести, пулмонология и интензивна терапия на берлинската болница „Шарите“:
„След това болестта може да стане опасна за живота: патогените увреждат сърцето или стомашно-чревния тракт. Резултатът е прогресираща сърдечна недостатъчност, достигаща до сърдечна недостатъчност, и тежки нарушения на преглъщането и храносмилането“.
Ето защо е важно да се повиши осведомеността за това заболяване, за да се открие инфекцията на ранен етап и да се избегнат дългосрочните последствия.
