Птиците са най-древните пътешественици на планетата. Техните прелети на хиляди километри векове наред са били символ на природното равновесие. Но през последните десетилетия това равновесие е нарушено: все повече видове променят маршрутите си на миграция, а някои изобщо спират да напускат обичайните си места.
Учените предупреждават: такива промени са опасни не само за самите пернати, но и за цялата екосистема, включително и за човека.
„Птиците променят миграционните си маршрути, а някои изобщо отказват да летят“, заяви екологът Е. Фарнсуърт.
Птиците вече не летят
Основните причини за промените са човешката дейност и климатичните колебания. Мащабното строителство на градове и индустриални зони разрушава естествените коридори за миграция, а обработката на гори и полета с пестициди намалява хранителната база. Добавете към това зачестилите пожари и суши – и ще получите тревожна картина.
Птиците, особено прелетните, зависят от температурните цикли и наличието на храна. Когато границите на климатичните зони се изместват, обичайните места за гнездене стават неподходящи. Така някои видове от Северна Америка започнаха да зимуват по-на север, отколкото преди половин век. Други изобщо престават да мигрират, ако зимата стане по-мека.
Загуби
Според проучвания, от 70-те години насам само на северноамериканския континент са изчезнали около три милиарда птици. Това не са просто цифри – става въпрос за разрушаване на сложни екологични вериги. Всеки изчезнал вид е изпълнявал своята роля: някои унищожаваха вредителски насекоми, други разпространяваха семена, а трети помагаха на растенията да се опрашват.
Според прогнозите на учените, през следващите 50 години още почти 400 вида ще бъдат застрашени. Сред тях са и такива, които по-рано се смятаха за устойчиви: певци, водоплаващи и дори хищници.
Как това ще се отрази на хората
Птиците са естествени съюзници на селското стопанство. Те контролират броя на вредителите, което означава, че намаляват нуждата от инсектициди. Ако броят им намалее, фермерите ще трябва да използват по-често химически средства за защита на растенията, което неизбежно ще доведе до замърсяване на почвите и водите.
Освен това птиците участват в опрашването и разпространението на семена на много лечебни култури. Загубата на тези функции заплашва с намаляване на добивността и дефицит на растителна суровина за фармацевтиката.
„Ако тенденцията се запази, фермерите ще се сблъскат с намаляване на добивността и съкращаване на обемите на фармацевтичната продукция“, отбеляза екологът Е. Фарнсуърт.
Какво може да се направи
- Да се намали употребата на пестициди и хербициди.
- Да се създадат защитени територии по миграционните пътища.
- Да се възстановят естествените горски и водни и блатни екосистеми.
- Да се създадат „птичи коридори“ – участъци с храна и водоеми.
- Да се въведат системи за мониторинг, които проследяват маршрутите на прелета.
Подобни програми вече се реализират в Канада и Скандинавия: там се поставят хранилки и изкуствени гнездовища по традиционните маршрути, за да се улесни пътят на прелетните видове.
Ако миграциите изчезнат напълно
Без сезонните миграции балансът на екосистемите ще се промени. Вредителите ще се размножават безконтролно, което ще се отрази на реколтата. Водоемите ще се зараснат с водорасли поради липсата на патици и чайки, а някои растения ще престанат да се размножават.
Дори икономиката ще пострада: орнитологичният туризъм носи милиарди долари годишно, а изчезването на редките видове ще лиши страната от важен източник на доходи.
Често задавани въпроси
Защо птиците спират да летят на юг?
Поради затоплянето на климата и намаляването на хранителната база. Ако зимата е мека, прелетът става ненужен и опасен.
Какво може да направи обикновеният човек?
Да поставя хранилки, да засажда дървета, да подкрепя екологични инициативи. Дори малка градина с ягоди помага на птиците да оцелеят.
Как учените проследяват миграциите?
С помощта на GPS-маркери, радиопредаватели и системи за сателитно наблюдение, които позволяват да се разбере точно къде и защо птиците променят маршрута си.
Митове и истина
- Мит: птиците спират да мигрират, защото са станали мързеливи. Истина: отказът от прелитане е принудителна мярка, свързана с климатичните промени и загубата на местообитания.
- Мит: градските птици не зависят от екосистемите. Истина: дори врабчетата и гълъбите се нуждаят от растителност и чиста вода.
- Мит: изчезването на няколко вида няма да повлияе на човека. Истина: всеки вид участва в веригата на жизненото поддържане и загубата дори на едно звено се отразява на хората.
Ако човечеството не намали употребата на пестициди, не ограничи изсичането на гори и не възстанови унищожените биотопи, изчезването на птиците ще доведе до верижна реакция: спад в урожайността, нарастване на вредителите и обедняване на биоразнообразието. Съхранението на миграциите е не само грижа за екологията, но и принос към продоволствената сигурност, устойчивото земеделие и здравето на планетата като цяло.
