На 8 октомври 2025 г. учени съобщиха за рядко наблюдение: в студените води край бреговете на Канада беше забелязана най-голямата бяла акула, регистрирана някога в Атлантическия океан. Хищникът, получил името Contender („Претендент“), специалистите от организацията OCEARCH описват като изключителен екземпляр — дължината му вече достига 4,3 метра, но според прогнозите той може да надхвърли 6 метра.
Пътешественик от юг на север
Акулата беше маркирана за първи път за научно наблюдение още през януари, в района между Флорида и Джорджия, недалеч от Джаксънвил (САЩ). Маркировката позволява да се фиксира местоположението ѝ всеки път, когато гръбната перка се появи над повърхността на водата.
Наскоро сигнали от Contender са получени от залива Свети Лаврентий, близо до полуостров Лабрадор – това е една от най-северните точки, до които са стигали белите акули.
„Малко са тези, които стигат толкова на север. Такова животно, което прекарва лятото и есента тук, всъщност се подготвя за зимата“, обясни основателят и ръководител на експедицията OCEARCH, Крис Фишър.
Начинът на живот на гигантската акула
Contender е мъжки екземпляр с тегло около 750 килограма и възраст около 30 години. Според наблюденията на учените, той прекарва топлите месеци в северните води, където активно се храни с тюлени, за да натрупа мазнини преди да се върне на юг.
„Той оказва силен натиск върху тюлените, като постоянно ловува в близост до техните колонии. Това не само помага на акулата да се подготви за зимата, но и благоприятно влияе на екосистемата“, отбеляза Фишър.
Въпросът е, че прекомерната популация на тюлените може да изчерпи запасите от риба в региона. А присъствието на големи хищници регулира този баланс.
„Когато белите акули са наблизо, тюлените се държат по-предпазливо и ядат по-малко, което защитава рибните ресурси“, добави ученият.
Уникална адаптация към студа
Според Фишер, белите акули притежават рядката способност да запазват топлината дори в ледената вода — благодарение на специалното си кръвообращение. Но за това им е необходима постоянна храна.
„Докато имат храна, те се чувстват прекрасно. Но ако храната свърши, те бързо замръзват„, обясни той.
Дълъг път и нови данни
След маркирането край бреговете на САЩ акулата няколко пъти “изчезна“ от радиолокационното поле. Последните регистрирани сигнали показаха, че Contender се е движил от Северна Каролина до Канада, изминавайки хиляди километри.
- Февруари: сигналът е регистриран в залива Памлико (Северна Каролина).
- Септември: ново откритие край брега на Наташуана (Канада).
- 2 октомври: кратък „z-ping“ — бърз сигнал, който показва присъствие без точни координати.
Защо тази акула е толкова важна за науката
От 1960-те до 1980-те години броят на белите акули в Атлантическия океан е намалял с около 90% поради риболова и намаляването на популацията на плячката. Днес такива големи екземпляри като Contender се срещат изключително рядко.
„Големите половозрели мъжки екземпляри са особено ценни. Те помагат да разберем къде и кога се случват чифтосванията – а тези данни все още ни липсват“, подчерта Фишър.
Мониторингът на Contender е планиран за пет години. Учените се надяват, че събраните данни ще помогнат за първи път в историята да се определят местата за размножаване на белите акули – загадка, която досега не е успяла да разгадае нито една от деветте известни популации на този вид.
Екологично значение
Наличието на големи хищници е важен елемент от морските екосистеми. Те регулират хранителните вериги, предотвратявайки пренаселеността на тревопасните и хищните видове от средно ниво. В случая с Contender, неговата роля в контрола на популацията на тюлените помага да се запази балансът във водите на Атлантическия океан.
Интересни факти за белите акули
- Белата акула е способна да изплува на повърхността и да издигне главата си над водата, за да наблюдава плячката си — този трик се нарича „spy-hopping”.
- Средната скорост на движение е около 25 км/ч, но по време на атака тя може да ускори до 60 км/ч.
- Белите акули живеят до 70 години, което ги прави дълголетници сред морските хищници.
Исторически контекст
- Белата акула е един от най-старите видове хищници, съществуващи на Земята от повече от 16 милиона години.
- През XX век масовият улов заради перките и челюстите им драстично намали популацията им.
- Съвременни програми като OCEARCH за първи път позволяват да се проследяват движенията на отделни екземпляри в реално време.
